Фолклорен танцов театър „Край огнището“ представи „Русалска невеста“

Новосъздадената формация Фолклорен танцов театър „Край огнището“ към Ансамбъл „Пламъче“ представи най-новия си спектакъл „Русалска невеста“.

50 дни след Великден е църковно-християнския празник Петдесетница. В Софийско е познат под названието „Света Троица“. Следващият ден, понеделник е Свети Дух.

От Св. Дух започва Русалската неделя, наричана в Софийско Русая, Русална неделя. Както показва името, тя обхваща едноседмичен период. През цялата седмица „женска работа не се пипа“ – не се тъче, преде, плете, шие, пере, Тези забрани се спазват, за да „не ги ловат болести“ и да не „дожда лошо“.  В тази неделя се прави Русалска невеста, копае се „по роса“ и се „бият подници“.

В понеделник на параклиса до село Горни Богров се прави курбан. Не се ходи на работа по полето, всички се приготвят за празника: мъже и по-старите жени готвят курбана, невестите месят хлябове, момите правят куклите си – Русалски невести.  Вярва се, че куклите предизвикват „добринята“. Всяка махала приготвя своя Русалска невеста. Момите от махалата се събират в една къща. Понякога са вътре в къщата, но по-често приготвят куклата на двора. Пазили са в пълна тайна, каква ще бъде куклата тази година, та като излязат с нея на хорото да изненадат всички. Не са допускали да правят кукли, само моми сирачета. Те са пазели, докато другите моми правят невестите.

Русалската невеста представлява направена върху кросно кукла. Омотават парцали около кросното и главата покриват с бяла кърпа на която рисуват очи, вежди, нос и начервяват бузите и. След като е готова главата на куклата започват да я обличат.

Вторият момент от обичая Русалска невеста е шествието. От къщата излизат първо двете моми с „невестата“, като я държат за ръкавите, а след тях и всички останали. Така организираното шествие се отправя към параклиса св. Тройца, където вече се е събрало цялото село.

Когато пристигнат на параклиса, всеки от селото бърза да се докосне до Русалската невеста, за да не го лови болест. Ергените си правят шеги с куклата: повдигат и полите, щипят я, шегуват се с нея. На параклиса се събират всички групи, моми от различните махали, които са направили Русалски невести.

Момите запяват песен и повеждат хоро като помежду им е тяхната дружка. Всички от селото се хващат на хорото.  Близо до параклиса е чешмата. Към края на веселието, когато вече са се наиграли добре на хорото, момите повеждат „невестите“ си към чешмата. Хорото се разтуря по светло.

Русалските невести излизат да играят хоро всеки ден до края на русалската неделя.

В селото всеки ден от Русая жени, моми и невести ходят на полето да копаят. Копаят царевица, цвекло, слънчоглед, фасул. Копаели са само сутрин „по роса“ и „дигне ли се росата, айде – „маиняме работата и си дождаме дома да се стегаме за орото“. През полето ходят боси по росата, за да не ги болят краката. Росата е лекувала „росницата“ – болест по краката подобна на гъбичките. На полето с роса си мият очите, против очебол. Като се върнат от копаене, излизат на чешмата и пак играят хора с Русалските невести.

През русалската неделя се бият и подници. Подницата е глинен съд с връшник (капак), които се правят от хума. Хумата е лепкава пръст, с която българската жена си мие косите  и  от която всяка година прави подници. В подника се пекат погачи, кумови колаци, баници за сватби и кръщенета.

В деня в който са се уговорили да бият подници, момите се събират на групи край село. Моми, по-малки, по-стари, идват и жени, които нямат моми вкъщи и „Айде ке биеме подници!“. „Горе ке биеме на параклисо до чешмата“.

На чешмата струпват пръстта на куп, поливат я с вода и я оставят да престои. Преди да започнат да я газят, жените се увивали около кръста с вечно зелен бурен, да не ги боли кръста, закачвали си зеленина и по ушите и по главата. Това газене е особен ритуален танц с песен. Една до друга жените обикалят в кръг боси, като с левия крак ритмично газят калта, а с десния като че се подпират. Това ритуално газене е било съпроводено със също така ритуални провиквания.

След това идват и тъпан, и гайда, и гъдулка, и момичетата и момчетата от селото. Цял ден веселба на чешмата. „Дойдат накрая и Русалските невести, поиграем, поиграем, па ай делиме вече подниците“. Всяка мома взема толкова от калта, колкото е донесла, носи я вкъщи и там прави подницата.

 

В последния ден се разваля Русалската невеста. Развалянето става след хоро, в къщата, в която са правили куклата. Всяка мома си взема, това което е донесла за приготвянето и. Тази, която е дала сукмана, преди да си тръгне, го хвърля на ябълката – „сигур да ражда повече“. Ризата пък я хвърлят на трендафил за здраве.

Като линия за своето развитие съставът избира реставрирането на  българските народни обичаи, за да им даде живот, да ги съхрани и предаде на идните поколения. Предаността към изконното и родното е пътят, които ще ни накара да се гордеем, че сме българи, че сме родени в тази страна, точно на тази земя – българската.

Народните обичаи и обреди са културно-историческото и обществено развитие на всеки народ. Трябва да ги пазим с любов и отдаденост, защото те са мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знание за живота на своите предци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *